Винаги съм се чудил на твърдението „тази песен няма смислен текст”. Според мен песните трябва да влияят на емоциите, а не да те карат да мислиш. Мисленето е трудно и хаби енергия, а прекалено смисленият текст често прави песента малко „тежичка”.Дразнещото не е липсата на някакъв смисъл в текста, а сухото повтарящо се еднообразие. Нещо като всеки ден да си жаден и да ядеш само сух хляб....на жадно. Това долу-горе представляват текстовете на песните у нас и много от творбите на хилядите псевдо поети, „римаджии”, рапъри, тесктописци, влюбени романтици,писачи на яки смс-и и всичко живо що си служи с рима и такт като начин на изразяване.
Не съм творец на текстове, но някой ми каза, че ставам за това и аз взех, че си повярвах, а сега искам да накарам и текстописците от Payner да ми повярват, като им кажа, че:
ПИШАТ ТЪПИ ПЕСНИ (…….и тайно се надявам да ме забележат от фирмата, защото чух, че давали големи хонорари в Payner и не осигурявали на миниална заплата като повечето работодатели:))
Ето няколко групи хора, сред които не трябва да попадаш, тесктописецо, ако искаш поне малко да изпъкнеш.
I-ва група слаби текстописци с мото: излей душата си на лист хартия.
Някои си мислят, че като пишат това, което им е на сърцето (в много от случаите разбито) и вече правят творчество. Така не можеш да трогнеш никой, освен тези които са на твоя хал в момента.
Вярно е, че душевната болка често е добър мотиватор за написването на нещо разтърсващо, но не и изливането й в чист вид. Изразяващите се по този начин „творци” (изливайки болката направо) наподобяват уличното куче изразяващо физическата болка след шут. Предизвикват състрадание, но не и кой знае какво възхищение.
II-ра група слаби текстописци с мото: изразявай се ”поетично” и всичко ще е 6.
Тази група от хора си мисли, че като сложи в текста думи и изрази като „море”, „луна”, „звезди”, „любов”, „обичам те”, „в теб се вричам”, „душата ми кърви” и автоматично стават поети. Всичко това е вече толкова изтъркано, че ако аз бях жена и някой мъж се опитваше да ме трогне с тези думи, щяха да ми виснат изящните цици от скука.
III-та група слаби текстописци с мото: пиши за нещата от живота.
Това е мотото на повечето рапъри и не случайно ги слагат в графата „пълен ташшшшак”. Това, че представяш гледната си точка под формата на машинални рими, не значи, че пееш за нещата от живота. Просто споделяш гледната си точка, която често е много субективна и римуваш „ден” с „мен”, „кучка” със „случка”, „секс” с „на екс” и т.н. Скука. Пък и на всеки му е писнало от тези „неща за живота”, така че рапърите в случая не казват нищо ново, а само бръщолевят на музикален фон (изключваме Ъпсурт, пък и съм им фен....).
IV – та група слаби текстописци с мото: римата е важна.
Тук попадат повечето текстописци от Payner и отново голяма част от рап изпълнителите. Без коментар, само пример:
„Знай, че само теб обичам и само в теб се вричам” или
„Тръгвам напред с първия куплет
Хващам микрофона и редя ги аз наред.”
V – та група слаби текстописци – всички останали некадърници, които трудно могат да се категоризират.
Как се пише готин текст или поне такъв, който да не изглежда тъпо
Вече разбра, че римуването не е творчество. Всеки може да вземе две думи, които завършват на едно и също окончание. Ето: любов-готов, цигулка-гъдулка, печка-мечка.
Сега остана да научиш и останалите много простички правилца, с помощта на които няма да бъдеш толкова сив и скучен.
1. Изясни си целта на текста. Как искаш той да повлияе на аудиторията – да я разчувства, да я разсмее, да я манипулира и т.н
2. На един лист си напиши всички готини и рядко срещани думи и фрази, за които се сещаш.
3. Римувай тези думи с по 5-6 варианта.
4.Избери най-добрите комбинации и ги свържи в текст – ето тук идва творчеството. Творчеството се изразява в начина по-който съчетаваш думите, а не в самите думи. Римите са суровия материал, а съчетанието им е ТВОРЧЕСТВОТО.
5. Наблягай на действието. Мозъка е така устроен, че засича движението. Сещаш ли се как като четеш роман прекалено дългите описания ти доскучават? Искаш по-бързо да преминеш към действието или пряката реч. Същото е и тук. Използвай повече глаголи и накарай аудиторията да си представи действието.
6. Ако самия момент в текста не позволява използването на много глаголи, говори с картини. Говори, така че всяка дума да извиква някаква картина в съзнанието и човек слушайки, да си представя, а не просто да слуша. Ето откъс от стихотворение на Петя Дубарова, което не става за песен, но пък кара въображението да ражда ярки „гледки”:
Омръзна ми да бъда все послушна, тиха, да бъда в час
и само химикала ми да шушне по бели листи със мастилен глас
Просто и ясно, дори красиво ..... и се различава.
Все пак не бъди много различен, защото различното плаши. Но хората биха се насладили на нещо уникално.
7. Каквото и да правиш, винаги мисли за точка 1 и не се оклонявай от целта.
И като заключение искам само да вметна една мисъл на Джон Кийтс – „Ако поезията не се появява естествено като листата по дърветата, по-добре изобщо да не се появява”.
АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО .



