Как се пишат качествени текстове за песни

Винаги съм се чудил на твърдението „тази песен няма смислен текст”. Според мен песните трябва да влияят на емоциите, а не да те карат да мислиш. Мисленето е трудно и хаби енергия, а прекалено смисленият текст често прави песента малко „тежичка”.

Дразнещото не е липсата на някакъв смисъл в текста, а сухото повтарящо се еднообразие. Нещо като всеки ден да си жаден и да ядеш само сух хляб....на жадно. Това долу-горе представляват текстовете на песните у нас и много от творбите на хилядите псевдо поети, „римаджии”, рапъри, тесктописци, влюбени романтици,писачи на яки смс-и и всичко живо що си служи с рима и такт като начин на изразяване.

Не съм творец на текстове, но някой ми каза, че ставам за това и аз взех, че си повярвах, а сега искам да накарам и текстописците от Payner да ми повярват, като им кажа, че:

ПИШАТ ТЪПИ ПЕСНИ (…….и тайно се надявам да ме забележат от фирмата, защото чух, че давали големи хонорари в Payner и не осигурявали на миниална заплата като повечето работодатели:))

Ето няколко групи хора, сред които не трябва да попадаш, тесктописецо, ако искаш поне малко да изпъкнеш.

I-ва група слаби текстописци с мото: излей душата си на лист хартия.

Някои си мислят, че като пишат това, което им е на сърцето (в много от случаите разбито) и вече правят творчество. Така не можеш да трогнеш никой, освен тези които са на твоя хал в момента.

Вярно е, че душевната болка често е добър мотиватор за написването на нещо разтърсващо, но не и изливането й в чист вид. Изразяващите се по този начин „творци” (изливайки болката направо) наподобяват уличното куче изразяващо физическата болка след шут. Предизвикват състрадание, но не и кой знае какво възхищение.

II-ра група слаби текстописци с мото: изразявай се ”поетично” и всичко ще е 6.

Тази група от хора си мисли, че като сложи в текста думи и изрази като „море”, „луна”, „звезди”, „любов”, „обичам те”, „в теб се вричам”, „душата ми кърви” и автоматично стават поети. Всичко това е вече толкова изтъркано, че ако аз бях жена и някой мъж се опитваше да ме трогне с тези думи, щяха да ми виснат изящните цици от скука.

III-та група слаби текстописци с мото: пиши за нещата от живота.

Това е мотото на повечето рапъри и не случайно ги слагат в графата „пълен ташшшшак”. Това, че представяш гледната си точка под формата на машинални рими, не значи, че пееш за нещата от живота. Просто споделяш гледната си точка, която често е много субективна и римуваш „ден” с „мен”, „кучка” със „случка”, „секс” с „на екс” и т.н. Скука. Пък и на всеки му е писнало от тези „неща за живота”, така че рапърите в случая не казват нищо ново, а само бръщолевят на музикален фон (изключваме Ъпсурт, пък и съм им фен....).

IV – та група слаби текстописци с мото: римата е важна.

Тук попадат повечето текстописци от Payner и отново голяма част от рап изпълнителите. Без коментар, само пример:

„Знай, че само теб обичам и само в теб се вричам” или

„Тръгвам напред с първия куплет
Хващам микрофона и редя ги аз наред.”

V – та група слаби текстописци – всички останали некадърници, които трудно могат да се категоризират.

Как се пише готин текст или поне такъв, който да не изглежда тъпо

Вече разбра, че римуването не е творчество. Всеки може да вземе две думи, които завършват на едно и също окончание. Ето: любов-готов, цигулка-гъдулка, печка-мечка.

Сега остана да научиш и останалите много простички правилца, с помощта на които няма да бъдеш толкова сив и скучен.

1. Изясни си целта на текста. Как искаш той да повлияе на аудиторията – да я разчувства, да я разсмее, да я манипулира и т.н

2. На един лист си напиши всички готини и рядко срещани думи и фрази, за които се сещаш.

3. Римувай тези думи с по 5-6 варианта.

4.Избери най-добрите комбинации и ги свържи в текст – ето тук идва творчеството. Творчеството се изразява в начина по-който съчетаваш думите, а не в самите думи. Римите са суровия материал, а съчетанието им е ТВОРЧЕСТВОТО.

5. Наблягай на действието. Мозъка е така устроен, че засича движението. Сещаш ли се как като четеш роман прекалено дългите описания ти доскучават? Искаш по-бързо да преминеш към действието или пряката реч. Същото е и тук. Използвай повече глаголи и накарай аудиторията да си представи действието.

6. Ако самия момент в текста не позволява използването на много глаголи, говори с картини. Говори, така че всяка дума да извиква някаква картина в съзнанието и човек слушайки, да си представя, а не просто да слуша. Ето откъс от стихотворение на Петя Дубарова, което не става за песен, но пък кара въображението да ражда ярки „гледки”:

Омръзна ми да бъда все послушна, тиха, да бъда в час
и само химикала ми да шушне по бели листи със мастилен глас

Просто и ясно, дори красиво ..... и се различава.

Все пак не бъди много различен, защото различното плаши. Но хората биха се насладили на нещо уникално.

7. Каквото и да правиш, винаги мисли за точка 1 и не се оклонявай от целта.

И като заключение искам само да вметна една мисъл на Джон Кийтс – „Ако поезията не се появява естествено като листата по дърветата, по-добре изобщо да не се появява”.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО .

Моят любим литературен герой

Не четете тази публикация, преди да отговорите на следния въпрос?

Кой е най-ограниченият ресурс на планетата?

а) - нефта
б) - парите
в) - газта
г ) - морските дарове
д) - времето

Всички отговорили с „д” могат да продължат да четат, останалите НЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО с този текст !!!

Думата „капитализъм” ме втрещява. Толкова е готина, че горя калории само докато се наслаждавам на звученето й. Не, това не е защото съм тъпо, егоистично, материално копеле, целеустремено единствено към големи богатства и плътски наслади. Думата ми харесва, защото вдига адреналина и кара мозъка да тиктака. Дори само по-честото ѝ използване подтиква някак си към ефективност.

Времето е най-важното нещо и по-точно, начина по-който го прекарваме. И най-здравословния начин на живот не може да ти спечели или „удължи” периода на Земята, който си загубил в льохманство.

Един мой приятел казва „За мен човек, който гледа повече от един филм на ден е пълно ЗЛЕ.....да не говорим за онзи, който пък беше записал порно на касетата от сватбата си.” Както и да е.

Нямах намерение да участвам в конкурса на Svejo.net, озаглавен „Моят любим литературен герой”, за това можете спокойно да гласувате отрицателно за публикацията, няма да ви се разсърдя. Прочитайки я докрай, може би мнозина ще поискат да го направят и то моментално.

Говорейки за времето, бих искал само да ви препоръчам една ценна книга, която със сигурност няма да го загуби.

Това е книгата „Бай Ганьо”. Любим персонаж ми е този Ганьо Балкански, понеже ме изнервя и разсмива едновременно. Харесва ми за това, че научаваш много от него, ей така без да искаш и без да се усетиш, просто докато си четеш небрежно.

Отрицателните герои са най-градивни и са едни от най-добрите учители. Някой да е научил нещо от Хари Потър, Малкия Принц, тримата мускетари или Батман (последния не е литературен, ама се връзва с останалите)?

Бай Ганьо те кара да си задаваш въпроси и да се замислиш дали и ти не си малко поне като него.

Кофти е само това, че често българин и Бай Ганьо се третират като синоними, което е доста неточно и невярно, защото” Бай Ганьовци” има навсякъде. Друг е въпроса, че у Българско гъмжи от тях.

Това четиво е полезно. Аз лично намерих някои общи нравствени черти между мене и Ганя. Забележете, нравствени е с удебелен шрифт, т.е да не се разбира „маниери”. Естествно Алековата творба няма да има никакъв ползотворен ефект върху хора, които са неискрени със себе си, а българинът обича да се заблуждава и то яката. И тъй като често ме напъва нагона да дразня хората, ще дам следният пример:

Представете си една маса. На нея стоят и си говорят приятелски един успял човек и един неудачник. Успелият споделя плановете си, може би премълчава грешките си и знае на какво са го научили те. Грозните моменти в историята си скрива, защото никак не се гордее с тях.

От друга страна неудачника се бие в гърдите колко е готин и постоянно повтаря: „абе аз щях да успея, ама ако не беше станало така......или ако беше инак, щях да съм номер едно. Пък, ако не беше туй да ме спира, ехееее сега къде щях да съм”.

Нека сега си представим, че успелия е примерно германец, а неудачника българин. Сега погледнете съсредоточено българина в устата и чуйте как казва „ако не бяха тез 500 години робство, сега щяхме да сме много напред....., пък как искам да се хвана с нещо ама в таз държава скапаната..., и тез комунисти мръсните, и робството ни спря и с тоз комунизъм много дръпнахме назад ний, ако не беше туй сега ехееееее.....”.

Да поставяш всички под един знаменател, в частност българите, е тъпа категоризация. Затова ще кажа „Абе, не всички сме такива, ама по-голяма част.......”. Естествено това си е лично мое мнение и не е научно и статистически доказано, но пък ако погледнем реално, никой няма интерес да доказва на някой, че е балък.

Евреите са гонени, избивани, направо унищожавани като хлебарки. Ха познайте, кой управлява света?

КРИЗАТА НЕ СЪЗДАВА НЕПРЕМЕННО ХАРАКТЕРА, НО СЪС СИГУРНОСТ ГО РАЗКРИВА.

Прочетете Бай Ганьо и бъдете искрени със себе си. Ако не сте, не ви остава нищо друго, освен да се хилите и да не научите нищо и пак ще сте на кяр, защото смеха е полезен.

п.с Това дългото интро на статията не го написах случайно . Не си губете времето да четете глупости. Хари Потър sucks.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО .

Кой прецака гъзето?

Пепо Дряновски, по прякор Пъпката, бил на 17 години и мечтаел да стане най-големия гъзар.

Изпитвал перверзно удоволствие от използването на думи и изрази като „мангизи”, „цакам”, „далавера”, „схемa”, „кучки”, „гъзария”, „не ме ебе”, „брата на тариката” и много други, които също така били основните keywords според, които се подреждала информацията в главата му.

Пепо бил не просто сигурен, а напълно убеден, че каквото и да става, някой ден ще бъде най-големия тузар и ще притежава яхти, имения и всички жени, които „готЕното” му съзнание можело да си представи. Мечтите му били толкова смели, че дори имал глупостта да се страхува, че ако един ден стане много богат, може всички жени да му омръзнат и да стане бисексуален, плакнейки очи от време на време по гейове от азиатски тип.

Естествено нямал ни най-малка представа как ще се „пачкоса” така здравата, да не говорим за план. Гледал предимно мафиотски филми, а в жълтата преса, тарикатския му поглед се спирал само на заглавия, които се отнасяли до фигури от подземния свят и тези които вещаели да се говори за секс в статията.

Пепо станал на 18 и решил да кандидатства, но все така усърдно се стремял да стане българския 50 cent. Приели го на втори тур и той записал някаква специалност, която не фигурирала в първите му 3 желания, но това го правело по-скоро горд, защото било още един начин да се отличава от „шибаните зубъри”.

Настроението на младия гъзар се счупило понеже „тъпите кучки” нещо не му връзвали, а болката в душата му, предизвикана от накърненото му чувство за значимост, наподобявала болката на настъпан тестис.

Пича веднага се светнал, че гъзарията е дефицитна и решил да се вземе в ръце като „влезе яко в джаза” и то веднага. Вложил всичко което има в дебел сребърен ланец и гига, супер як телефон с баси фешън дизайна, чеСно. Почнал да ходи на фитнес и да консумира големи количества кремвирши, майонеза, хляб и маргарин, понеже парите не му стигали за качествена храна, но той сляпо вярвал, че дебел врат се прави с много блъскане и здраво плюскане.

Един от гъзарските му таланти се изразявал в много тарикатско плюене по улицата, прекарвайки тънка струйка слюнка през предните си зъби, която хвърчи на далеч и издава звук „цстт”. Вървейки, гледал всеки минувач лошо и право в очите, защото някъде бил чувал, че на който погледа му издържи повече, той е по-големия пич.

Годинките минавали, а Пепо всеки сезон се хващал на все по-яка работа с много бакшиши по курортите. Успял да си купи голф тройка. От купето мощно дънели последните хитове от топ чарт класацията на Пайнер, които понякога се заменяли от чувствени кючеци и мазни тежки „кларнет-балади” от типа „Еленааа, еленаааа дете на дивата пустиняяяяяя, амор, елеееееенааа”.

Все така се възхищавал на мутрите с мерцедесите и се опитвал да имитира поведението им всячески. Знаел, че някой ден съдбата му ще се усмихне. Струвало му се, че агресивното и арогантно държание е яко на мода и решил да го използва като инструмент за изкачване в ПИЧ класацията, а също така бил убеден, че това е най-добрия начин да защити обяда си, понеже всички били ебати хиените. При словесни сблъсъци използвал често думата „комплексар”, тъй като тя също била много модерна и се използвала редовно във всякакъв вид спорове и квалификации за другите хора.

Разбил сърцето на една продавачка. Не го кефела, щот’ имала много бенки. Оженил се за една сервитьорка, направил ѝ дете и не спирал да досажда на останалите като им говорел само за детето си и как остроумно отговаряло то на тоз и ония като го питали „На колко годинки си бе, юнак” и други подобни въпроси.

Пепо станал на 35 и решил, че така няма да забогатее. Вече почнал да се кефи на изрази от рода „работя за себе си и аз съм си шеф” и „акциите падат”, въпреки че все още свързвал понятието „фондова борса” с място където се продават някакви „фондове”, само, че на едро.

Пепо направил ревизия на спестяванията си, взел малък заем от роднини и отворил щанд за плодове и зеленчуци, вярвайки, че се ще започне с малко, но ще стигне далеч. Доходите му били същите като преди, но сега работил за себе си. Нервите му се опънали, очите му се ококрили, а слабите резултати в бизнеса обяснявал с репликата „Ши ти иба аз скапаната държава. И клиентити и тях ши ги иба у цървулити. Кат не щат домати да ми ядат оназ работа. Баси кавалити, глей кви хубави домати, ами краставиците.......ти не искаш ли едно кило, бартле?”.

Пепо станал на 50 и основните му забавления се състояли главно в шумно блъскане по масата на изтъркана карта за игра, например дама купа, която изплющявала звънко по дървената мебел, следвана от репликата „БЕЛОТ”.

Казват, че мъдростта идвала с възрастта, но доста често се случва да дойде само възрастта. Пепо така и не разбрал, че разликата между ГОЛЯМ ГЪЗАР и ГОЛЯМ ГЪЗ е много тънка и пукнал безславно на 63 години.

Важно е какви думи се използват, защото те наистина са определящи живота, мамка му.

Гъзарю, никога не прави грешката да бъркаш „сделка” с „далавера”, „стратегия” с „тарикатлък”, „умен” с „хитър” и т.н, защото ще свършиш като ПЕПО.

И все пак вие как мислите? Защо Пепо не забогатя, а си остана дребен тарикат до края на дните си?

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО .