Има едно нещо, което трови здравето ми. То се проявява като се ядосам и сдържа яда си. Сдържан, гнева лази по-цялото тяло и трови всеки нерв от него и накрая избива на пъпки. Веднъж така се бях вбесил, че реших да се самоубия демонстративно като се натъпча с хапчета. В гнева и бързината обаче да взема да се нагълтам с B-complex и от тогава ми се сгъсти косата. За косата се бъзикам (това го казвам за плешивите, които отчаяно пробват различни тактики).
Сдържаният гняв е токсин. Трови и подтиска. И после трудно се олабва. Представете си например, че ви се ходи по голяма нужда, а се сдържате. Когато няколко пъти за един ден откажете да задоволите тази нужда, се получава запек, който после трудно се освобождава. И както казва един мой приятел, има опасност после да Ви се цепне шпионката. Израза е малко неприличен, но звучи по-колоритно, а и е по-ясно.
Сдържания гняв е еквивалент на гореказаното. Трови и се освобождава трудно, а не рядко нанася и щети. Понякога като се ядосам, искам гнева ми да изчезне бързо, но ме хваща още повече яд, че не мога да забързам времето. Тогава човек се сеща за различни тактики като смехотерапия, медитация, третата чакра, алкохол и други подобни.
Преди да продължа нататък искам да направя само едно пояснение за таксиметровите и автобусните шофьори, охранителите по дискотеките, членовете на футболни агитки, общите работници, силно религиозните, някои полицаи, камикадзетата, болшинството манекенки и всички роми. Правя го, защото за изброените е характерно директното попиване на информацията в мозъка, която се приема буквално и не се подлага на по-нататъшна обработка. Не искам да кажа нищо лошо за хората. Просто повреда в аналитичния апарат. Никой не е идеален включително и аз (вижте само как окастрих аудиторията на блога си, преди още да съм написал първата публикация в него). Забележете, че не включих блондинките в изброените категории. Все пак се стремя да се придържам максимално към реалността, а не да се опирам на митове.
Та за тези хора уточнявам, че обратното на сдържан гняв не е спонтанно, истерично избухване, ръкомахане, посягане, съскане или накокошинване. Когато те напуши гняв има 3 варианта:
1 - да го изпуснеш
2 - да го задържиш
3 - да си достатъчно мъдър да погледнеш от друг ъгъл на него и да не му обърнеш внимание. Гледната точка е велико нещо. С нея се променя цялата картина и всичко останало.
Има една група хора, която много ще се изкефи на трета точка. Това е гилдията на шибаните комформисти, които си затварят очите пред всичко и имат по два чифта розови очила (един резервен). Не само икономическите мафиотски структури са тумора на обществото, а шибаните комформисти НАЙ-ВЕЧЕ. За мен човек, който не може да води война или поне непринуден спор, е непълноценен. И ако ти, този който случайно четеш тези редове си бакшиш или манекенка, знай че имаш много по-голям шанс да ми станеш приятел, отколкото един комформист.
Сдържаният гняв е токсин. Трови и подтиска. И после трудно се олабва. Представете си например, че ви се ходи по голяма нужда, а се сдържате. Когато няколко пъти за един ден откажете да задоволите тази нужда, се получава запек, който после трудно се освобождава. И както казва един мой приятел, има опасност после да Ви се цепне шпионката. Израза е малко неприличен, но звучи по-колоритно, а и е по-ясно.
Сдържания гняв е еквивалент на гореказаното. Трови и се освобождава трудно, а не рядко нанася и щети. Понякога като се ядосам, искам гнева ми да изчезне бързо, но ме хваща още повече яд, че не мога да забързам времето. Тогава човек се сеща за различни тактики като смехотерапия, медитация, третата чакра, алкохол и други подобни.
Преди да продължа нататък искам да направя само едно пояснение за таксиметровите и автобусните шофьори, охранителите по дискотеките, членовете на футболни агитки, общите работници, силно религиозните, някои полицаи, камикадзетата, болшинството манекенки и всички роми. Правя го, защото за изброените е характерно директното попиване на информацията в мозъка, която се приема буквално и не се подлага на по-нататъшна обработка. Не искам да кажа нищо лошо за хората. Просто повреда в аналитичния апарат. Никой не е идеален включително и аз (вижте само как окастрих аудиторията на блога си, преди още да съм написал първата публикация в него). Забележете, че не включих блондинките в изброените категории. Все пак се стремя да се придържам максимално към реалността, а не да се опирам на митове.
Та за тези хора уточнявам, че обратното на сдържан гняв не е спонтанно, истерично избухване, ръкомахане, посягане, съскане или накокошинване. Когато те напуши гняв има 3 варианта:
1 - да го изпуснеш
2 - да го задържиш
3 - да си достатъчно мъдър да погледнеш от друг ъгъл на него и да не му обърнеш внимание. Гледната точка е велико нещо. С нея се променя цялата картина и всичко останало.
Има една група хора, която много ще се изкефи на трета точка. Това е гилдията на шибаните комформисти, които си затварят очите пред всичко и имат по два чифта розови очила (един резервен). Не само икономическите мафиотски структури са тумора на обществото, а шибаните комформисти НАЙ-ВЕЧЕ. За мен човек, който не може да води война или поне непринуден спор, е непълноценен. И ако ти, този който случайно четеш тези редове си бакшиш или манекенка, знай че имаш много по-голям шанс да ми станеш приятел, отколкото един комформист.
АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО
0 коментара:
Публикуване на коментар
1.) Oтидете на падащото меню "Коментиране като:"
2.) Изберете "Име/Url адрес" или някой от профилите.
3.) Не е задължително да въвеждате URL адрес. Може да си напишете само името.
4.) Анонимните коментари не се толерират и често биват изтривани.