"Няма ко да прая"

Никога не ми казвайте, че „няма ко да прайти”. Не, че ще се случи нещо особено, ако го кажете. Аз ще отвърна „Ами то си е скучничко, да. Имаш право. То сега в тез времена......”, а ще си помисля „Уф, че си зле”.

Това е една от малкото фрази, от които истински ми се гади. Понякога и аз казвам „няма ко да прая”, но това е само за да се направя на „куул” в случай, че се намирам в компания на редови ахмаци, въпреки че после ми оставя лош вкус в устата след изричането на това.

Със следващите 2-3 изречения мога да спестя много пари на хората, които са тръгнали да си купуват книги от рода „Тайната на успеха”, „Силата е в теб”, „Излекувай живота си”, „101 начина да изградим стабилно бъдеще”, „Как да стана богат като продавам зарзават”, „Чудото на овесените трици” и т.н. Последната не се връзва с другите, но звучи загадъчно също колкото тях.

Има една мисъл на Чърчил, която много ми харесва, а тя гласи „Няма попътен вятър за кораб без посока”.

Нека тези, които „няма ко да праят” в момента, да прочетат тези изречения. Първо може да е полезно за тях и второ тези от тях, които ме познават, няма да ме занимават с глупости, а ще ми предлагат да ПРАВИМ НЕЩО ЗАЕДНО, което да е смислено (може и безсмислено, но това се отнася само за някои жени, т.е забавната част, а не че жените са непродуктивни, напротив).

И така формулата, която върши работа се състои само в 3 прости точки.

1.Какво искам да направя.

2.Как да го направя.

3.Кога ще мога да го свърша.

„Какво” е целта, към която съзнанието се насочва, а „как” започва да провокира мозъка да бълва решения и средства за постигането на целта. Функцията на „кога” е да ви сритва отзад и да ви подсеща, че много се пипкате и тюфкате. Друго няма.

Не, че това ще промени нещо. Дори и някой льохман да се е прецакал да прочете горните изречения, той ще ги забрави точно след няколко часа. И това не ме интересува, защото не това е целта. Не можеш да научиш някого да бъде свестен. Целта е да накарам някои хора, да не ми се сърдят като не им обръщам внимание понякога, понеже имам какво да правя.

Сега за тези, които не вдяват от раз, искам само да поясня, че „имам какво да правя” не е еквивалент на „постоянно зает”. Когато човек си опъва краката да отдъхне, чете вестник или гледа телевизиа, той има какво да прави. Почива си. Лошото е когато започне да прави тези неща от нямане на какво да прави. Май, не съм много конкретен. Добре, ще го кажа по моя начин.

Този блог е експеримент на свободното време с цел да установи колко хора мислят като мен и няма за цел да трупа аудитория. Това автоматично ме освобождава от всякакви притеснения и спокойно мога да продължа казвайки, че повечето скапаняци изобщо не осъзнават факта, че са скапаняци и за това не виждат необходимостта от промяна. Развили са цяла система от оправдания, които им служат да излъжат себе си, защото ако внезапно осъзнаят, че са скапаняци, а не постепенно, могат да изпаднат в дълбока депресия. Това е защитен механизъм.

Оправдание е например това да казваш, че причина за скапания ти живот е Доган, Царя, световната криза, безработицата, тъпия ти шеф (който всъщност печели много повече от теб), глобалното затопляне, спуканите капиляри, закона за защита на потребителите и по конкретно чл.51, тъпата Меглена Кунева и т.н до безкрайност. Това разбира се са кофти, работи, които в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГВАТ. Но едно е да се бориш с нещо, а съвсем друго е да се оправдаваш с него. Схващаш ли разликата?

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО