Не се пуйчи !!!

Тези дни ходих на фитнес и искам да Ви питам следното:

Замисляли ли сте се някога какво кара хората да се пуйчат? Демек каква е причината да издуят гърди като пуйки, да обикалят важно и да засичат с периферното си зрение кой ги наблюдава.

Почивайки си между сериите размишлявах точно над този въпрос докато гледах един пуешки хибрид (несполучлива кръстоска на пуйка с мамут).

Тежеше някъде около 130 кг. ОГРОМЕН. На всяко повторение с тежката щанга си продухваше гласните струни и ме стряскаше всеки път, въпреки че знаех, че ще изреве. Вероятно си представяше, че е могъщ ревлив звяр или най-силния мъжки в стадото, но де факто стоновете му наподобяваха по-скоро мъчителния вой на мечка, която се опитва да роди мече с голяма глава и отчаяно се нуждае от скалпел.

След мъчителната серия пускаше щангата шумно на земята и започваше пуешкото си дефиле из залата. Тогава се замислих, защо го прави? В залата имаше само една жена, която береше душа на бягащата пътека. По моята скромна преценка ставаше точно за 1 път. Не повече.

Не, едва ли беше заради нея. Тъкмо се замисля и тоя пак започваше родилни мъки с щангата. Силния му рев така ме разсейваше, че не ми даваше шанс да проявя качествата си на любител психолог.

Намразих го силно точно за няколко секунди. Дадох си сметка, че съм сгрешил като не съм отделял по 20 лева за кик-бокс всеки месец. Но пък дори и да бях някой супер файтър от ранга на MMA или K1, пак нямаше да предприема такива действия. Първо защото не е това начина и второ, че щях да дам много лош пример на пъпчивите тийнове в залата, трениращи по най-новите програми почерпани от страниците на списание „Мускули и фитнес”. И въпреки, че не е това начина постоянно си представях сцената от един шаблонен виц как отивам и го питам „Абе ти що нямаш шапка?” и независимо от отговора му забивам един метален диск в главата.

Чудех се дали са го били много като малък. Или понеже жените не му пускат и той е решил да блъска (жаргон за вдигане на големи тежести).

Реших да заговоря мускулестата пуйка, но се страхувах да не ми стане смешно. Викам му „Извинявай, ще дойдеш ли да ми помогнеш за една серия” (Това е базова реплика за завързване на разговор във фитнеса). И той като скокна, ама като рипна, брех. Само за по- малко от няколко премигвания на клепачите ми, пуйчо се вживя като мой личен треньор. Силно и уверено разклащаше стените изкрещявайки кратко и отчетливо „Дай...дай...още едно....сам...сам...можеш...дишай.....дишай...дай.” Разменихме си няколко думи и си личеше, че е простоват добродушко, но това не беше повод да го харесвам. Съчетаваше в себе си животните панда, пуйка, питбул и както казват по-възрастните, патенце нагълтало се с горещи лайна, което шляпа гордо из кафявата тиня и радостно кряка „па-па-па”. Сори за израза, ама е най-точен пък и блога си е мой.

После съжалих, че изобщо съм си занимавал мозъка да се ядосвам с него. Нека си живее, въпреки, че сигурно няма никакъв принос за брутния вътрешен продукт на страната или поне за общото благо, но това е друг тема.

Комплексите са хубаво нещо. Дават стимул. Винаги съм ги ценял. Но нека се използват правилно, т.е да се употребяват за градеж на нещо, което да съществува реално. Не си губете времето в пуйчене. Хаби енергия, не носи ползи и привлича негативните оценки на останалите.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО