Когато сервитьорката реши, че рестото е бакшиш . . . .

Сервитьорките в големите градове са страхотни манипулаторки, защото знаят много добре как да си играят с егото на хората и някои техни подсъзнателни страхове. В частност страха да не изглеждаме глупаво и смешно и страха да не ни помислят за дребни скъперници (егото). Евала, сервитьорки.

Не ме е яд на сервитьорките. Даже ми харесват, особено когато униформите им са проектирани като за жени в овулация. Яд ме е на мене, че два пъти по ред ме прецакаха. Но третия път победата ще е моя.

Всички са се сблъсквали с този кофти сценарий, когато нямате точно пари и сервитьорката се направи на ударена или още по-кофтия вариант, когато дойде и ви върне с 50-60 стотинки или лев по-малко. Гадно е, защото не само, че не й става неудобно, а на всичкото отгоре се усмихва и ви пожелава приятен ден. Първия път възкликнах на ум и аз като възмутена пенсионерка „Е, може ли такава наглост?”. Но после пък си викам „Ами като мислиш бавно като охлюв с множествена склероза, Мирославе.......така ще те манипулират”. И преди съм водил неприятни спорове със сервитьорки, но отдавна не ми се беше случвало и бях загубил тренинг.

За това съм обявил война на сервитьорките (само на наглярките) въпреки, че никой още не е разбрал за нея, защото за зла беда пък гръмотевицата никога не удря не едно и също място и сега ми връщат точно, което още повече ме изнервя, защото ми писна да ги чакаля. Или не мога да уцеля наглата бройка или личи, че съм подготвен.

Ловко сервитьорско трикче. За 50-60 стотинки всеки си казва „Оф, няма смисъл да се разправям, ще ме помислят за дребнав и т.н” (Тук изключваме сервитьорките в дискотеките, където сумите са доста по-големи понякога и там наистина си струва да вдигнеш олелия).

Най-важния момент е да си признаеш, че са те прецакали като са си поиграли с егото ти. После трябва да се поправиш, след като си регаирал тъпо (т.е и двата пъти не реагирах, защото докато се чудя дали е правилно или не да се обаждам за такава дреболия, виждах само отдалечаващите се задни части на сервитьорката и нищо повече).

Тук има и един тънък момент, който ми служи като леко оправдание за тъпата ми реакция на нереагиране, но не е никак достатъчен да приглуши желанието ми да си го върна. Този тънък момент е, че ако аз бях сервитьор(ка), не бих се унижил(а) за 50 стотинки по такъв начин и за това в момента на „прецакването”, предпочитах да вярвам, че хубавата сервитьорка се е объркала, а не че пада толкова ниско. Пък и си мислех защо и аз да се принизявам, но съм грешал, защото после пък човек се чувства прецакан или по-точно е да се каже прекаран по дебелашки начин.

Между другото, ако някой направи на въпрос дребната сума, са възможни няколко варианта. При първия наистина се правят, че са се объркали и връщат ресто. Втория е да ви погледнат с нескрито презрение за това, че сте толкова дребнав, а най-кръчмарския е да каже „нямам дребни, сори”. От всичките варианти съм вкусил, но техниката за париране на сервитьорската наглост ще изложа в другия пост, че този е на път да стане дълъг.

Аз по принцип съм бакшишчив, т.е обичам да се правя на важен като оставям бакшиши особено като има повече хора, че да станат свидетели на моето великодушие. Искрено се надявам душите на сервитьорките, вкусили от мойта щедрост, да се изпълват с топла благодарност към мен и да ме споменават само с добро, та после като умра да отида в рая. Истината е, че на практика сервитьорката в такъв момент си мисли ‘баси кефа, тоз са излъга устай нещо. Ку има ощи няколко балъка кат тоз за неска и току виж съм изпълнила нормата”. Дори и така да е не ми пука. Срещу тази порода нямам нищо против, но за гилдията на наглярките казвам „Треперете нагли сервитьорки. Чакам само някоя от вас да се издъни. Ако сред вас има набожни, подберете кратка молитва за хора под напрежение, защото ще ви схрускам, не в този смисъл, в който ви се иска.

В следващия пост ще ви демонстрирам някои тактики почерпани от суровата действителност и от някои книги като „Изкуството на войната” на Сун Дзъ, “Мутацията на гласа при момичетата”, „Участието на Бог в новата физика” и „Манипулация чрез въздействие на части от мозъчната кора и подсъзнанието” написана от мен, но не издадена, защото чакам по-добри времена.

Даже се изкушавам дали да не подхвана тема и за свалянето на сервитьорки, но за жалост имам много оскъден любовен опит с жени от такъв тип, освен с едно момиче, което в последствие стана такава. Присъствал съм единствено на жалък опит за свалка, когато един възрастен мъж от съседната маса беше решил да изпробва нова тактика на омайване, опитвайки се да убеди младата госпожица, че диабета не е заразен.

Триковете на сервитьорките са дебелашки и на тях не е толкова трудно да се противодейства. След това изречение ме хваща още повече яд, че два пъти подред реших да си спестя неприятния спор.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО