Когато сервитьорката реши, че рестото е бакшиш...част 2

В предния пост разгледахме най-масовия евтин трик на някои нагли сервитьорки (НЯКОИ, не всички). Съветвам ги в най-скоро време да се запознаят с моралния кодекс, защото иначе рискуват да си останат цял живот сервитьорки и да направят разширени вени на подбедрицата и сгъвката зад коляното.

И тъй като капитализмът е ерата на конкуренцията и на добрите идеи, а не на дребните тарикати, се самопровъзгласявам за кандидат гуру на неумелите плувци в океана от дребно-тарикатски трикове!!!

За да бъде спечелена битката, трябва да се владее ситуацията. За целта не са нужни нито редовни йогийски упражнения и медитация, нито пък опит в самовнушението и автохипнозата, броенето на овце и четене на книги от рода „Техника на дишането” и „Открий шамана в себе си”.

Добър метод за контрол над съзнанието на врага без психотронно оръжие и химични субстанции е ЗАДАВАНЕТО НА ВЪПРОСИ. Задавайки въпрос, подсъзнанието на жертвата автоматично се насочва да търси отговора и по този начин може да насочвате мисълта, на където си поискате (за по-обиграните тази техника не е достатъчна).

Който задава въпросите, той контролира разговора, респективно ситуацията. Например, ако сервитьорката сложи ръка върху закуската на детето ви, състояща се от кифла и боза, присвоявайки си 1,50, може да я питате следното нещо.

- Извинявайте, мога ли да попитам каква заплата вземате, защото видимо сте в затруднение. Ето мога да ви услужа с още 1-2 лева. Вземете, не се притеснявайте.
Трябва да го кажете високо, така че да ви чуят и на другите маси, иначе няма същия ефект.

Тогава тя ИЛИ ще иска да скрие в земята, като в същото време си представя, че ви удушава със собствените ви вътрешности, ИЛИ ще стане агресивна (изключително рядко).

В случай, че стане агресивна, не спирайте с въпросите. Така тя ще е принудена да ви отговаря, вместо да атакува, а на всичкото отгоре ще се опитва и да бъде оригинална, което още повече утежнява ситуацията й. Ако все пак и тя ви атакува с въпрос, имате 2 варианта. Да отговорите отново с въпрос или чрез съобщително изречение, което обаче задължително трябва да е пеперливо и да засяга емоциите, а не разума.

Някои хора са склонни да се обясняват и започват с ”Така не може, това на нищо не прилича” и други такива. Тези думи не вършат работа, защото не могат да си пробият път през ценностната система и купищата самооправдания, с които сервитьорката си служи от рода на „живота е суров и аз трябва да бъда хищник”, „аз добро то никой не съм видяла” , „тая тъпа Силвия пак се задява с моя Боян. Ето, съдбата е гадна, трябва да съм гадна и аз”, „предчувствам че Путин пак ще спре газта и шефа ще се вкисне”, и т.н.

Системата от самооправдания и възгледи за живота са като бетонна стена и като някой започне да се обяснява, обекта на атаката чува само „дъра-бъра-дъра...ааааа...дъра-бъра”. Тези думи не докосват сърцето, а рикошират в стената. Но ако я стиснете за душата и я захапете за комплексите като кажете:

- Не ми повишавайте тон. Не мислех, че сте толкова зле......ето дори не можете да измислите нищо в своя защита.....съвсем забихте....какво ме гледате така.... мислите какво да ми отговорите в момента, нали.....ама нещо не върви,а....добре стига и без това няма да се получи, изложихте се достатъчно.

И когато тя каже нещо, каквото и да е то, вие пак отвръщате „Ха-ха-ха, казах ви, че няма да се получи, опитайте пак.”

След този разговор жертвата ви ще бъде толкова разстроена, че тялото й ще генерира купища свободни радикали и тя ще има спешна нужда от антиоксиданти или най-малкото ще получи хиповитаминоза в следствие на стреса и ще й се напукат устните (не по време на разговора обаче. Не могат да цъфнат пред вас.).

Важното е да не се изнервяте и да не бъдете прекалено груби, като например „ Не искам да Ви оставя бакшиш, защото имате малки цици”, последвано от смях или „Моля Ви, само като ми говорите стойте по-далеч. С този дъх спокойно можете да тръшнете хипопотам.” Така аудиторията ще застане на нейна страна, а това е лошо.

Въпросите НЕ ТРЯБВА да са оригинални и забавни, а да бъркат в душата и да разраняват. Изразявайте се просто и никога не се опитвайте да изпъквате. Това е тъпо и съперника може да се изплъзне от хватката. Целта е да наранявате, а не да показвате умствен багаж, като един мой бивш другар, който би попитал следното в подобна ситуация:

„Знаете ли, че при тази инфлацията на търсенето и Вашия съзнателен опит да ме вкарате в заблуждение с рестото, може да доведе до преразпределение в потребителската ми кошница, а това е нелоялно от Ваша страна?”

Познавам и един друг, който пък като се напие, започва да се прави на чужденец и тъй като знае само български, най-лесно му се струва да импоривизира на руски и започва „ А ма, таваришке. А ма ти нинада тъй делаш, ма девачке. Какой такой, хачиш пабой? Скажи „пажалуста” сейчас, я инак буду раздават шамаръй па тваи здное частъй”.

Не заплашвайте без наистина да имате нещо предвид. Все пак няма смисъл да се държите като глупак. Ако сте пушач първо опънете дълбоко и присвийте очи. Издишайте бавно и преди дима да се е разсеял изречете заплахата. Но все пак имайте предвид, че който заплашва е останал почти без никакви козове.

В крайна сметка, ако сумата е много дребна, наистина не си струва да хабите нерви и да се занимавате. Някои дребни тарикати може и да живеят щастливо с илюзии за себе си, но този който иска да изгради нещо голямо в живота си, не може и няма право да се самозаблуждава по отношение на личността си. Така, че оставете дребните тарикати да си живеят със заблудите. Те цял живот ще си останат дребни ......и с илюзии, че са значими.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО

Когато сервитьорката реши, че рестото е бакшиш . . . .

Сервитьорките в големите градове са страхотни манипулаторки, защото знаят много добре как да си играят с егото на хората и някои техни подсъзнателни страхове. В частност страха да не изглеждаме глупаво и смешно и страха да не ни помислят за дребни скъперници (егото). Евала, сервитьорки.

Не ме е яд на сервитьорките. Даже ми харесват, особено когато униформите им са проектирани като за жени в овулация. Яд ме е на мене, че два пъти по ред ме прецакаха. Но третия път победата ще е моя.

Всички са се сблъсквали с този кофти сценарий, когато нямате точно пари и сервитьорката се направи на ударена или още по-кофтия вариант, когато дойде и ви върне с 50-60 стотинки или лев по-малко. Гадно е, защото не само, че не й става неудобно, а на всичкото отгоре се усмихва и ви пожелава приятен ден. Първия път възкликнах на ум и аз като възмутена пенсионерка „Е, може ли такава наглост?”. Но после пък си викам „Ами като мислиш бавно като охлюв с множествена склероза, Мирославе.......така ще те манипулират”. И преди съм водил неприятни спорове със сервитьорки, но отдавна не ми се беше случвало и бях загубил тренинг.

За това съм обявил война на сервитьорките (само на наглярките) въпреки, че никой още не е разбрал за нея, защото за зла беда пък гръмотевицата никога не удря не едно и също място и сега ми връщат точно, което още повече ме изнервя, защото ми писна да ги чакаля. Или не мога да уцеля наглата бройка или личи, че съм подготвен.

Ловко сервитьорско трикче. За 50-60 стотинки всеки си казва „Оф, няма смисъл да се разправям, ще ме помислят за дребнав и т.н” (Тук изключваме сервитьорките в дискотеките, където сумите са доста по-големи понякога и там наистина си струва да вдигнеш олелия).

Най-важния момент е да си признаеш, че са те прецакали като са си поиграли с егото ти. После трябва да се поправиш, след като си регаирал тъпо (т.е и двата пъти не реагирах, защото докато се чудя дали е правилно или не да се обаждам за такава дреболия, виждах само отдалечаващите се задни части на сервитьорката и нищо повече).

Тук има и един тънък момент, който ми служи като леко оправдание за тъпата ми реакция на нереагиране, но не е никак достатъчен да приглуши желанието ми да си го върна. Този тънък момент е, че ако аз бях сервитьор(ка), не бих се унижил(а) за 50 стотинки по такъв начин и за това в момента на „прецакването”, предпочитах да вярвам, че хубавата сервитьорка се е объркала, а не че пада толкова ниско. Пък и си мислех защо и аз да се принизявам, но съм грешал, защото после пък човек се чувства прецакан или по-точно е да се каже прекаран по дебелашки начин.

Между другото, ако някой направи на въпрос дребната сума, са възможни няколко варианта. При първия наистина се правят, че са се объркали и връщат ресто. Втория е да ви погледнат с нескрито презрение за това, че сте толкова дребнав, а най-кръчмарския е да каже „нямам дребни, сори”. От всичките варианти съм вкусил, но техниката за париране на сервитьорската наглост ще изложа в другия пост, че този е на път да стане дълъг.

Аз по принцип съм бакшишчив, т.е обичам да се правя на важен като оставям бакшиши особено като има повече хора, че да станат свидетели на моето великодушие. Искрено се надявам душите на сервитьорките, вкусили от мойта щедрост, да се изпълват с топла благодарност към мен и да ме споменават само с добро, та после като умра да отида в рая. Истината е, че на практика сервитьорката в такъв момент си мисли ‘баси кефа, тоз са излъга устай нещо. Ку има ощи няколко балъка кат тоз за неска и току виж съм изпълнила нормата”. Дори и така да е не ми пука. Срещу тази порода нямам нищо против, но за гилдията на наглярките казвам „Треперете нагли сервитьорки. Чакам само някоя от вас да се издъни. Ако сред вас има набожни, подберете кратка молитва за хора под напрежение, защото ще ви схрускам, не в този смисъл, в който ви се иска.

В следващия пост ще ви демонстрирам някои тактики почерпани от суровата действителност и от някои книги като „Изкуството на войната” на Сун Дзъ, “Мутацията на гласа при момичетата”, „Участието на Бог в новата физика” и „Манипулация чрез въздействие на части от мозъчната кора и подсъзнанието” написана от мен, но не издадена, защото чакам по-добри времена.

Даже се изкушавам дали да не подхвана тема и за свалянето на сервитьорки, но за жалост имам много оскъден любовен опит с жени от такъв тип, освен с едно момиче, което в последствие стана такава. Присъствал съм единствено на жалък опит за свалка, когато един възрастен мъж от съседната маса беше решил да изпробва нова тактика на омайване, опитвайки се да убеди младата госпожица, че диабета не е заразен.

Триковете на сервитьорките са дебелашки и на тях не е толкова трудно да се противодейства. След това изречение ме хваща още повече яд, че два пъти подред реших да си спестя неприятния спор.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО

Не се пуйчи !!!

Тези дни ходих на фитнес и искам да Ви питам следното:

Замисляли ли сте се някога какво кара хората да се пуйчат? Демек каква е причината да издуят гърди като пуйки, да обикалят важно и да засичат с периферното си зрение кой ги наблюдава.

Почивайки си между сериите размишлявах точно над този въпрос докато гледах един пуешки хибрид (несполучлива кръстоска на пуйка с мамут).

Тежеше някъде около 130 кг. ОГРОМЕН. На всяко повторение с тежката щанга си продухваше гласните струни и ме стряскаше всеки път, въпреки че знаех, че ще изреве. Вероятно си представяше, че е могъщ ревлив звяр или най-силния мъжки в стадото, но де факто стоновете му наподобяваха по-скоро мъчителния вой на мечка, която се опитва да роди мече с голяма глава и отчаяно се нуждае от скалпел.

След мъчителната серия пускаше щангата шумно на земята и започваше пуешкото си дефиле из залата. Тогава се замислих, защо го прави? В залата имаше само една жена, която береше душа на бягащата пътека. По моята скромна преценка ставаше точно за 1 път. Не повече.

Не, едва ли беше заради нея. Тъкмо се замисля и тоя пак започваше родилни мъки с щангата. Силния му рев така ме разсейваше, че не ми даваше шанс да проявя качествата си на любител психолог.

Намразих го силно точно за няколко секунди. Дадох си сметка, че съм сгрешил като не съм отделял по 20 лева за кик-бокс всеки месец. Но пък дори и да бях някой супер файтър от ранга на MMA или K1, пак нямаше да предприема такива действия. Първо защото не е това начина и второ, че щях да дам много лош пример на пъпчивите тийнове в залата, трениращи по най-новите програми почерпани от страниците на списание „Мускули и фитнес”. И въпреки, че не е това начина постоянно си представях сцената от един шаблонен виц как отивам и го питам „Абе ти що нямаш шапка?” и независимо от отговора му забивам един метален диск в главата.

Чудех се дали са го били много като малък. Или понеже жените не му пускат и той е решил да блъска (жаргон за вдигане на големи тежести).

Реших да заговоря мускулестата пуйка, но се страхувах да не ми стане смешно. Викам му „Извинявай, ще дойдеш ли да ми помогнеш за една серия” (Това е базова реплика за завързване на разговор във фитнеса). И той като скокна, ама като рипна, брех. Само за по- малко от няколко премигвания на клепачите ми, пуйчо се вживя като мой личен треньор. Силно и уверено разклащаше стените изкрещявайки кратко и отчетливо „Дай...дай...още едно....сам...сам...можеш...дишай.....дишай...дай.” Разменихме си няколко думи и си личеше, че е простоват добродушко, но това не беше повод да го харесвам. Съчетаваше в себе си животните панда, пуйка, питбул и както казват по-възрастните, патенце нагълтало се с горещи лайна, което шляпа гордо из кафявата тиня и радостно кряка „па-па-па”. Сори за израза, ама е най-точен пък и блога си е мой.

После съжалих, че изобщо съм си занимавал мозъка да се ядосвам с него. Нека си живее, въпреки, че сигурно няма никакъв принос за брутния вътрешен продукт на страната или поне за общото благо, но това е друг тема.

Комплексите са хубаво нещо. Дават стимул. Винаги съм ги ценял. Но нека се използват правилно, т.е да се употребяват за градеж на нещо, което да съществува реално. Не си губете времето в пуйчене. Хаби енергия, не носи ползи и привлича негативните оценки на останалите.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО

"Няма ко да прая"

Никога не ми казвайте, че „няма ко да прайти”. Не, че ще се случи нещо особено, ако го кажете. Аз ще отвърна „Ами то си е скучничко, да. Имаш право. То сега в тез времена......”, а ще си помисля „Уф, че си зле”.

Това е една от малкото фрази, от които истински ми се гади. Понякога и аз казвам „няма ко да прая”, но това е само за да се направя на „куул” в случай, че се намирам в компания на редови ахмаци, въпреки че после ми оставя лош вкус в устата след изричането на това.

Със следващите 2-3 изречения мога да спестя много пари на хората, които са тръгнали да си купуват книги от рода „Тайната на успеха”, „Силата е в теб”, „Излекувай живота си”, „101 начина да изградим стабилно бъдеще”, „Как да стана богат като продавам зарзават”, „Чудото на овесените трици” и т.н. Последната не се връзва с другите, но звучи загадъчно също колкото тях.

Има една мисъл на Чърчил, която много ми харесва, а тя гласи „Няма попътен вятър за кораб без посока”.

Нека тези, които „няма ко да праят” в момента, да прочетат тези изречения. Първо може да е полезно за тях и второ тези от тях, които ме познават, няма да ме занимават с глупости, а ще ми предлагат да ПРАВИМ НЕЩО ЗАЕДНО, което да е смислено (може и безсмислено, но това се отнася само за някои жени, т.е забавната част, а не че жените са непродуктивни, напротив).

И така формулата, която върши работа се състои само в 3 прости точки.

1.Какво искам да направя.

2.Как да го направя.

3.Кога ще мога да го свърша.

„Какво” е целта, към която съзнанието се насочва, а „как” започва да провокира мозъка да бълва решения и средства за постигането на целта. Функцията на „кога” е да ви сритва отзад и да ви подсеща, че много се пипкате и тюфкате. Друго няма.

Не, че това ще промени нещо. Дори и някой льохман да се е прецакал да прочете горните изречения, той ще ги забрави точно след няколко часа. И това не ме интересува, защото не това е целта. Не можеш да научиш някого да бъде свестен. Целта е да накарам някои хора, да не ми се сърдят като не им обръщам внимание понякога, понеже имам какво да правя.

Сега за тези, които не вдяват от раз, искам само да поясня, че „имам какво да правя” не е еквивалент на „постоянно зает”. Когато човек си опъва краката да отдъхне, чете вестник или гледа телевизиа, той има какво да прави. Почива си. Лошото е когато започне да прави тези неща от нямане на какво да прави. Май, не съм много конкретен. Добре, ще го кажа по моя начин.

Този блог е експеримент на свободното време с цел да установи колко хора мислят като мен и няма за цел да трупа аудитория. Това автоматично ме освобождава от всякакви притеснения и спокойно мога да продължа казвайки, че повечето скапаняци изобщо не осъзнават факта, че са скапаняци и за това не виждат необходимостта от промяна. Развили са цяла система от оправдания, които им служат да излъжат себе си, защото ако внезапно осъзнаят, че са скапаняци, а не постепенно, могат да изпаднат в дълбока депресия. Това е защитен механизъм.

Оправдание е например това да казваш, че причина за скапания ти живот е Доган, Царя, световната криза, безработицата, тъпия ти шеф (който всъщност печели много повече от теб), глобалното затопляне, спуканите капиляри, закона за защита на потребителите и по конкретно чл.51, тъпата Меглена Кунева и т.н до безкрайност. Това разбира се са кофти, работи, които в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГВАТ. Но едно е да се бориш с нещо, а съвсем друго е да се оправдаваш с него. Схващаш ли разликата?

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО

Пари на принципа на геометричната прогресия

Има две неща характерни за мен. Едното от тях е вярата в причината и следствието. Демек теорията, че постигнатите резултати са най-вече фактор от личните усилия, а външната среда и условия играят минимална роля при постигането на поставената цел. Може и да не съм прав, но вярвам в тази теория по-силно, отколкото фанатичен мюсюлманин може да вярва в Алах.

Другото характерно нещо за мен е, че мразя Бог. Веднъж като бях много малък, бях на косъм да повярвам в него след като една бременна коза на село пометна след ухапване от отровна змия. Бог не чу молитвите ми, въпреки че бяха много добре формулирани и подредени в логически хронологичен ред. Хвана ме яд, че може би не съм се справил добре с молитвата и повече не съм му се молил, с изключение на случая, в който пак се пробвах да общувам с него, когато моя приятелка получи възпаление на зърната на гърдите след силен стрес. След като тренираното ми до съвършенство шесто чувство надуши херпеса, се светнах, че възпалението на зърната е заради това, че системно е ползвала презервативи с изтекъл срок на годност под напора на хипер-инфлацията по времето на Жан Виденов. Тотално намразих Бог и всички, които го поддържат с необоснованата си и наивна вяра.

От тогава следвам принципа причина-следствие. Точно с помощта на същия принцип се опитвам да изградя схема за натрупване на бавна и сигурна финансова мощ по непрестъпен начин. През главата ми са минавали най-различни идеи. От инвестиране на фондовата борса, рисуване на комикси, шоубизнес, земеделие, внезапно проникване на азиатския пазар с много евтин продукт, до производството на популярните американски пуканки помагащи за преодоляване на склонността към маструбация.

Последната ми идея дойде като работех на Златни Пясъци като аниматор. Имаше един руснак, собственик на секс магазин, който ми сподели инвестиционните си намерения, но аз не вникнах много в тях, понеже се страхувах от него. Не заради друго, а за това, че беше извратена долна педеруга. Слушах го само, за да го подтиквам подсъзнателно да говори, понеже му правех скрит brainstorming (спонтанно генериране на идеи). Така де, тази идея отпадна след като прочетох „Трактат на онанизма” от неизвестен автор в Интернет, чието съдържание ще обсъдя в друга публикация.

После се светнах, че мога да инвестирам в малки зубърчета с цел да открия гений в зародиш и да му промия мозъка с манипулативни техники и мозъчни атаки още докато е малък. И тъй като повечето малолетни зубърчета са си потенциални комплексари, се чудех как мога да открия гения сред тях. В една книга бях чел, че гениите се раждат от стар баща и много млада майка или от свръх страстна любов. Исках да намеря някой толкова умен, че както се казва, чак черепа да му е тесен и да му убива.

Попаднах единствено на отлъчено от другарчетата си момче дюстабанлийче, което имаше невероятната дарба да запомня тонове безполезни факти като датата на която за пръв път пиперки са заразени с птичи грип, как въшките реагират на лечението с газ и такива подобни. Мечтата му беше да работи в съдебна психиатрия. Както и да е. Не инвестирах в този талант. Плашеше ме факта, че всяка вечер сънува булонки, които играят баскетбол.

След като си купих „Самоучител по фирмено счетоводство” и „Прогноза за колапса на икономическата теория на Адам Смит”, се зарибих по-един малко по изтънчен метод за забогатяване. Ако погледнем реално, повечето способи на парични придобивания са на принципа на аритметичната прогресия. В България само подземния свят и още някои други използват геометричната прогресия, а не аритметичната и то доста успешно. Та сега за пръв път с бат Марто, въоръжени с няколко хиляди лева, ще пробваме принципа на геометричната прогресия. Ако проработи, ще Ви кажа. Ако, не.....ще се изчервя, но ще си призная.

Сега вече вярвам в две неща. В причината и следствието и в геометричната прогресия ......и все още не мога да повярвам в БОГ.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО

Пъпчена покривка по кожата след сподавяне на гняв

Има едно нещо, което трови здравето ми. То се проявява като се ядосам и сдържа яда си. Сдържан, гнева лази по-цялото тяло и трови всеки нерв от него и накрая избива на пъпки. Веднъж така се бях вбесил, че реших да се самоубия демонстративно като се натъпча с хапчета. В гнева и бързината обаче да взема да се нагълтам с B-complex и от тогава ми се сгъсти косата. За косата се бъзикам (това го казвам за плешивите, които отчаяно пробват различни тактики).

Сдържаният гняв е токсин. Трови и подтиска. И после трудно се олабва. Представете си например, че ви се ходи по голяма нужда, а се сдържате. Когато няколко пъти за един ден откажете да задоволите тази нужда, се получава запек, който после трудно се освобождава. И както казва един мой приятел, има опасност после да Ви се цепне шпионката. Израза е малко неприличен, но звучи по-колоритно, а и е по-ясно.

Сдържания гняв е еквивалент на гореказаното. Трови и се освобождава трудно, а не рядко нанася и щети. Понякога като се ядосам, искам гнева ми да изчезне бързо, но ме хваща още повече яд, че не мога да забързам времето. Тогава човек се сеща за различни тактики като смехотерапия, медитация, третата чакра, алкохол и други подобни.

Преди да продължа нататък искам да направя само едно пояснение за таксиметровите и автобусните шофьори, охранителите по дискотеките, членовете на футболни агитки, общите работници, силно религиозните, някои полицаи, камикадзетата, болшинството манекенки и всички роми. Правя го, защото за изброените е характерно директното попиване на информацията в мозъка, която се приема буквално и не се подлага на по-нататъшна обработка. Не искам да кажа нищо лошо за хората. Просто повреда в аналитичния апарат. Никой не е идеален включително и аз (вижте само как окастрих аудиторията на блога си, преди още да съм написал първата публикация в него). Забележете, че не включих блондинките в изброените категории. Все пак се стремя да се придържам максимално към реалността, а не да се опирам на митове.

Та за тези хора уточнявам, че обратното на сдържан гняв не е спонтанно, истерично избухване, ръкомахане, посягане, съскане или накокошинване. Когато те напуши гняв има 3 варианта:

1 - да го изпуснеш
2 - да го задържиш
3 - да си достатъчно мъдър да погледнеш от друг ъгъл на него и да не му обърнеш внимание. Гледната точка е велико нещо. С нея се променя цялата картина и всичко останало.

Има една група хора, която много ще се изкефи на трета точка. Това е гилдията на шибаните комформисти, които си затварят очите пред всичко и имат по два чифта розови очила (един резервен). Не само икономическите мафиотски структури са тумора на обществото, а шибаните комформисти НАЙ-ВЕЧЕ. За мен човек, който не може да води война или поне непринуден спор, е непълноценен. И ако ти, този който случайно четеш тези редове си бакшиш или манекенка, знай че имаш много по-голям шанс да ми станеш приятел, отколкото един комформист.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО