Пепо Дряновски, по прякор Пъпката, бил на 17 години и мечтаел да стане най-големия гъзар.Изпитвал перверзно удоволствие от използването на думи и изрази като „мангизи”, „цакам”, „далавера”, „схемa”, „кучки”, „гъзария”, „не ме ебе”, „брата на тариката” и много други, които също така били основните keywords според, които се подреждала информацията в главата му.
Пепо бил не просто сигурен, а напълно убеден, че каквото и да става, някой ден ще бъде най-големия тузар и ще притежава яхти, имения и всички жени, които „готЕното” му съзнание можело да си представи. Мечтите му били толкова смели, че дори имал глупостта да се страхува, че ако един ден стане много богат, може всички жени да му омръзнат и да стане бисексуален, плакнейки очи от време на време по гейове от азиатски тип.
Естествено нямал ни най-малка представа как ще се „пачкоса” така здравата, да не говорим за план. Гледал предимно мафиотски филми, а в жълтата преса, тарикатския му поглед се спирал само на заглавия, които се отнасяли до фигури от подземния свят и тези които вещаели да се говори за секс в статията.
Пепо станал на 18 и решил да кандидатства, но все така усърдно се стремял да стане българския 50 cent. Приели го на втори тур и той записал някаква специалност, която не фигурирала в първите му 3 желания, но това го правело по-скоро горд, защото било още един начин да се отличава от „шибаните зубъри”.
Настроението на младия гъзар се счупило понеже „тъпите кучки” нещо не му връзвали, а болката в душата му, предизвикана от накърненото му чувство за значимост, наподобявала болката на настъпан тестис.
Пича веднага се светнал, че гъзарията е дефицитна и решил да се вземе в ръце като „влезе яко в джаза” и то веднага. Вложил всичко което има в дебел сребърен ланец и гига, супер як телефон с баси фешън дизайна, чеСно. Почнал да ходи на фитнес и да консумира големи количества кремвирши, майонеза, хляб и маргарин, понеже парите не му стигали за качествена храна, но той сляпо вярвал, че дебел врат се прави с много блъскане и здраво плюскане.
Един от гъзарските му таланти се изразявал в много тарикатско плюене по улицата, прекарвайки тънка струйка слюнка през предните си зъби, която хвърчи на далеч и издава звук „цстт”. Вървейки, гледал всеки минувач лошо и право в очите, защото някъде бил чувал, че на който погледа му издържи повече, той е по-големия пич.
Годинките минавали, а Пепо всеки сезон се хващал на все по-яка работа с много бакшиши по курортите. Успял да си купи голф тройка. От купето мощно дънели последните хитове от топ чарт класацията на Пайнер, които понякога се заменяли от чувствени кючеци и мазни тежки „кларнет-балади” от типа „Еленааа, еленаааа дете на дивата пустиняяяяяя, амор, елеееееенааа”.
Все така се възхищавал на мутрите с мерцедесите и се опитвал да имитира поведението им всячески. Знаел, че някой ден съдбата му ще се усмихне. Струвало му се, че агресивното и арогантно държание е яко на мода и решил да го използва като инструмент за изкачване в ПИЧ класацията, а също така бил убеден, че това е най-добрия начин да защити обяда си, понеже всички били ебати хиените. При словесни сблъсъци използвал често думата „комплексар”, тъй като тя също била много модерна и се използвала редовно във всякакъв вид спорове и квалификации за другите хора.
Разбил сърцето на една продавачка. Не го кефела, щот’ имала много бенки. Оженил се за една сервитьорка, направил ѝ дете и не спирал да досажда на останалите като им говорел само за детето си и как остроумно отговаряло то на тоз и ония като го питали „На колко годинки си бе, юнак” и други подобни въпроси.
Пепо станал на 35 и решил, че така няма да забогатее. Вече почнал да се кефи на изрази от рода „работя за себе си и аз съм си шеф” и „акциите падат”, въпреки че все още свързвал понятието „фондова борса” с място където се продават някакви „фондове”, само, че на едро.
Пепо направил ревизия на спестяванията си, взел малък заем от роднини и отворил щанд за плодове и зеленчуци, вярвайки, че се ще започне с малко, но ще стигне далеч. Доходите му били същите като преди, но сега работил за себе си. Нервите му се опънали, очите му се ококрили, а слабите резултати в бизнеса обяснявал с репликата „Ши ти иба аз скапаната държава. И клиентити и тях ши ги иба у цървулити. Кат не щат домати да ми ядат оназ работа. Баси кавалити, глей кви хубави домати, ами краставиците.......ти не искаш ли едно кило, бартле?”.
Пепо станал на 50 и основните му забавления се състояли главно в шумно блъскане по масата на изтъркана карта за игра, например дама купа, която изплющявала звънко по дървената мебел, следвана от репликата „БЕЛОТ”.
Казват, че мъдростта идвала с възрастта, но доста често се случва да дойде само възрастта. Пепо така и не разбрал, че разликата между ГОЛЯМ ГЪЗАР и ГОЛЯМ ГЪЗ е много тънка и пукнал безславно на 63 години.
Важно е какви думи се използват, защото те наистина са определящи живота, мамка му.
Гъзарю, никога не прави грешката да бъркаш „сделка” с „далавера”, „стратегия” с „тарикатлък”, „умен” с „хитър” и т.н, защото ще свършиш като ПЕПО.
И все пак вие как мислите? Защо Пепо не забогатя, а си остана дребен тарикат до края на дните си?
АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО .
