Как се пишат качествени текстове за песни

Винаги съм се чудил на твърдението „тази песен няма смислен текст”. Според мен песните трябва да влияят на емоциите, а не да те карат да мислиш. Мисленето е трудно и хаби енергия, а прекалено смисленият текст често прави песента малко „тежичка”.

Дразнещото не е липсата на някакъв смисъл в текста, а сухото повтарящо се еднообразие. Нещо като всеки ден да си жаден и да ядеш само сух хляб....на жадно. Това долу-горе представляват текстовете на песните у нас и много от творбите на хилядите псевдо поети, „римаджии”, рапъри, тесктописци, влюбени романтици,писачи на яки смс-и и всичко живо що си служи с рима и такт като начин на изразяване.

Не съм творец на текстове, но някой ми каза, че ставам за това и аз взех, че си повярвах, а сега искам да накарам и текстописците от Payner да ми повярват, като им кажа, че:

ПИШАТ ТЪПИ ПЕСНИ (…….и тайно се надявам да ме забележат от фирмата, защото чух, че давали големи хонорари в Payner и не осигурявали на миниална заплата като повечето работодатели:))

Ето няколко групи хора, сред които не трябва да попадаш, тесктописецо, ако искаш поне малко да изпъкнеш.

I-ва група слаби текстописци с мото: излей душата си на лист хартия.

Някои си мислят, че като пишат това, което им е на сърцето (в много от случаите разбито) и вече правят творчество. Така не можеш да трогнеш никой, освен тези които са на твоя хал в момента.

Вярно е, че душевната болка често е добър мотиватор за написването на нещо разтърсващо, но не и изливането й в чист вид. Изразяващите се по този начин „творци” (изливайки болката направо) наподобяват уличното куче изразяващо физическата болка след шут. Предизвикват състрадание, но не и кой знае какво възхищение.

II-ра група слаби текстописци с мото: изразявай се ”поетично” и всичко ще е 6.

Тази група от хора си мисли, че като сложи в текста думи и изрази като „море”, „луна”, „звезди”, „любов”, „обичам те”, „в теб се вричам”, „душата ми кърви” и автоматично стават поети. Всичко това е вече толкова изтъркано, че ако аз бях жена и някой мъж се опитваше да ме трогне с тези думи, щяха да ми виснат изящните цици от скука.

III-та група слаби текстописци с мото: пиши за нещата от живота.

Това е мотото на повечето рапъри и не случайно ги слагат в графата „пълен ташшшшак”. Това, че представяш гледната си точка под формата на машинални рими, не значи, че пееш за нещата от живота. Просто споделяш гледната си точка, която често е много субективна и римуваш „ден” с „мен”, „кучка” със „случка”, „секс” с „на екс” и т.н. Скука. Пък и на всеки му е писнало от тези „неща за живота”, така че рапърите в случая не казват нищо ново, а само бръщолевят на музикален фон (изключваме Ъпсурт, пък и съм им фен....).

IV – та група слаби текстописци с мото: римата е важна.

Тук попадат повечето текстописци от Payner и отново голяма част от рап изпълнителите. Без коментар, само пример:

„Знай, че само теб обичам и само в теб се вричам” или

„Тръгвам напред с първия куплет
Хващам микрофона и редя ги аз наред.”

V – та група слаби текстописци – всички останали некадърници, които трудно могат да се категоризират.

Как се пише готин текст или поне такъв, който да не изглежда тъпо

Вече разбра, че римуването не е творчество. Всеки може да вземе две думи, които завършват на едно и също окончание. Ето: любов-готов, цигулка-гъдулка, печка-мечка.

Сега остана да научиш и останалите много простички правилца, с помощта на които няма да бъдеш толкова сив и скучен.

1. Изясни си целта на текста. Как искаш той да повлияе на аудиторията – да я разчувства, да я разсмее, да я манипулира и т.н

2. На един лист си напиши всички готини и рядко срещани думи и фрази, за които се сещаш.

3. Римувай тези думи с по 5-6 варианта.

4.Избери най-добрите комбинации и ги свържи в текст – ето тук идва творчеството. Творчеството се изразява в начина по-който съчетаваш думите, а не в самите думи. Римите са суровия материал, а съчетанието им е ТВОРЧЕСТВОТО.

5. Наблягай на действието. Мозъка е така устроен, че засича движението. Сещаш ли се как като четеш роман прекалено дългите описания ти доскучават? Искаш по-бързо да преминеш към действието или пряката реч. Същото е и тук. Използвай повече глаголи и накарай аудиторията да си представи действието.

6. Ако самия момент в текста не позволява използването на много глаголи, говори с картини. Говори, така че всяка дума да извиква някаква картина в съзнанието и човек слушайки, да си представя, а не просто да слуша. Ето откъс от стихотворение на Петя Дубарова, което не става за песен, но пък кара въображението да ражда ярки „гледки”:

Омръзна ми да бъда все послушна, тиха, да бъда в час
и само химикала ми да шушне по бели листи със мастилен глас

Просто и ясно, дори красиво ..... и се различава.

Все пак не бъди много различен, защото различното плаши. Но хората биха се насладили на нещо уникално.

7. Каквото и да правиш, винаги мисли за точка 1 и не се оклонявай от целта.

И като заключение искам само да вметна една мисъл на Джон Кийтс – „Ако поезията не се появява естествено като листата по дърветата, по-добре изобщо да не се появява”.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО .

Моят любим литературен герой

Не четете тази публикация, преди да отговорите на следния въпрос?

Кой е най-ограниченият ресурс на планетата?

а) - нефта
б) - парите
в) - газта
г ) - морските дарове
д) - времето

Всички отговорили с „д” могат да продължат да четат, останалите НЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО с този текст !!!

Думата „капитализъм” ме втрещява. Толкова е готина, че горя калории само докато се наслаждавам на звученето й. Не, това не е защото съм тъпо, егоистично, материално копеле, целеустремено единствено към големи богатства и плътски наслади. Думата ми харесва, защото вдига адреналина и кара мозъка да тиктака. Дори само по-честото ѝ използване подтиква някак си към ефективност.

Времето е най-важното нещо и по-точно, начина по-който го прекарваме. И най-здравословния начин на живот не може да ти спечели или „удължи” периода на Земята, който си загубил в льохманство.

Един мой приятел казва „За мен човек, който гледа повече от един филм на ден е пълно ЗЛЕ.....да не говорим за онзи, който пък беше записал порно на касетата от сватбата си.” Както и да е.

Нямах намерение да участвам в конкурса на Svejo.net, озаглавен „Моят любим литературен герой”, за това можете спокойно да гласувате отрицателно за публикацията, няма да ви се разсърдя. Прочитайки я докрай, може би мнозина ще поискат да го направят и то моментално.

Говорейки за времето, бих искал само да ви препоръчам една ценна книга, която със сигурност няма да го загуби.

Това е книгата „Бай Ганьо”. Любим персонаж ми е този Ганьо Балкански, понеже ме изнервя и разсмива едновременно. Харесва ми за това, че научаваш много от него, ей така без да искаш и без да се усетиш, просто докато си четеш небрежно.

Отрицателните герои са най-градивни и са едни от най-добрите учители. Някой да е научил нещо от Хари Потър, Малкия Принц, тримата мускетари или Батман (последния не е литературен, ама се връзва с останалите)?

Бай Ганьо те кара да си задаваш въпроси и да се замислиш дали и ти не си малко поне като него.

Кофти е само това, че често българин и Бай Ганьо се третират като синоними, което е доста неточно и невярно, защото” Бай Ганьовци” има навсякъде. Друг е въпроса, че у Българско гъмжи от тях.

Това четиво е полезно. Аз лично намерих някои общи нравствени черти между мене и Ганя. Забележете, нравствени е с удебелен шрифт, т.е да не се разбира „маниери”. Естествно Алековата творба няма да има никакъв ползотворен ефект върху хора, които са неискрени със себе си, а българинът обича да се заблуждава и то яката. И тъй като често ме напъва нагона да дразня хората, ще дам следният пример:

Представете си една маса. На нея стоят и си говорят приятелски един успял човек и един неудачник. Успелият споделя плановете си, може би премълчава грешките си и знае на какво са го научили те. Грозните моменти в историята си скрива, защото никак не се гордее с тях.

От друга страна неудачника се бие в гърдите колко е готин и постоянно повтаря: „абе аз щях да успея, ама ако не беше станало така......или ако беше инак, щях да съм номер едно. Пък, ако не беше туй да ме спира, ехееее сега къде щях да съм”.

Нека сега си представим, че успелия е примерно германец, а неудачника българин. Сега погледнете съсредоточено българина в устата и чуйте как казва „ако не бяха тез 500 години робство, сега щяхме да сме много напред....., пък как искам да се хвана с нещо ама в таз държава скапаната..., и тез комунисти мръсните, и робството ни спря и с тоз комунизъм много дръпнахме назад ний, ако не беше туй сега ехееееее.....”.

Да поставяш всички под един знаменател, в частност българите, е тъпа категоризация. Затова ще кажа „Абе, не всички сме такива, ама по-голяма част.......”. Естествено това си е лично мое мнение и не е научно и статистически доказано, но пък ако погледнем реално, никой няма интерес да доказва на някой, че е балък.

Евреите са гонени, избивани, направо унищожавани като хлебарки. Ха познайте, кой управлява света?

КРИЗАТА НЕ СЪЗДАВА НЕПРЕМЕННО ХАРАКТЕРА, НО СЪС СИГУРНОСТ ГО РАЗКРИВА.

Прочетете Бай Ганьо и бъдете искрени със себе си. Ако не сте, не ви остава нищо друго, освен да се хилите и да не научите нищо и пак ще сте на кяр, защото смеха е полезен.

п.с Това дългото интро на статията не го написах случайно . Не си губете времето да четете глупости. Хари Потър sucks.

АКО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ВИ ХАРЕСВА, КЛИКНЕТЕ НА СТРЕЛКАТА ДОЛУ В ДЯСНО .